Теодосия Станева е на 47 години. Зодия водолей. Родена е в град Търговище.

До около тригодишна възраст е живяла в село Макариополско.

В градината на баба и дядо провежда и първите си изследвания върху растенията. Това е нейното спокойно и одухотворяващо място в детските и студентските ѝ години, както и всички природни местности като гори, паркове, дерета,…

Библиотеката, книжарницата и здравните кабинети са любимото ѝ място за посещения. Там, тя още от малко дете се е образовала с много четене, мислене и задаване на въпроси към лекари и библиотекари. Те са ѝ препоръчвали учебници и книги за четене. Все е задавала въпроса: – „Защо?“.

Град Белослав, където минават ученическите ѝ години, свързва с много и разнообразни читалищни дейности.

Завършва магистратурата си като Еколог със специалност „Екология и опазване на околната среда“ в Екологичен факултет на Технически университет в град Варна, където ѝ преподават интересни доценти и професори, завършили (някои от тях) в Швейцария.

Продължава да се образова в Институт по изучаване на здравето в Мадрид – Испания като Диетолог със специалност „Диететика и хранене (захранване)“.

В момента има стационарен и онлайн здравен кабинет, където може да получите консултация, спешна помощ и лечение по всякакви здравни въпроси, почти по всяко време на денонощието.

– От къде тази любов към билките? Да няма в рода някоя жена билкарка?

– Не, нямам информация да съм имала такива предци. Знам, че родовете ми, и по майчина, и по бащина линия идват от най-великият китен Великотърновски край. Правила съм родословно дърво.

От много малко дете си спомням старата къща на прабаба ми, където тя сушеше големи количества плодове в една огромна за мен, тогава стая. А в друга имаше много книги и портрети на революционери и възрожденци. Тя много четеше и казваше, че българското слово трябва да се пази. Много обичаше български автори и почиташе Христо Ботев и Левски.

А аз, като че ли бях откърмена освен с кърма и с треви – билки.  Ровех из почвите и изкоренявах или откъсвах билките и ги изучавах по всякакъв начин. Правех разни лекове и изпробвах освен на себе си и върху някои деца, с които си играех. Ядях всякакви растения. Помня, че имахме маслини пред дома ми, но аз не знаех, че са това. Образуваха се малки плодчета и аз ги ядях. Децата казваха, че това не се яде, както и когато си похапвах бяла акация – цветовете ѝ. Жълтата не я докосвах. Тя е отровна. Не знаех тогава, но просто не изпитвах глад към нея.

Измислях си разни имена на растенията, на които не знаех все още имената. Правех дори и козметични природни мазила. А през зимните ваканции при баба и дядо, където имаше много кокичета, ги изследвах, та дори и оперирах като един малък хирург. Виждах и оглеждах отвсякъде  вътрешността и визията на растенията.

Майка ми, мир на духа ѝ, когато ме виждаше да се завръщам от гората с всякакви растения, кори от дървета, камъни,… се хващаше за главата и сортираше, като казваше, че чак толкова много не са нужни за вкъщи.

А всяка пролет вкъщи имаше десетки вази и буркани с пролетни цветя като синчец – много синчец, минзухари, зайча сянка и др.

През есента ходехме в гората с баща ми за торф и шишарки. Събирах и много кестени. Всъщност много има какво да разказвам за растенията и изучаването им. От малка имах инстинкт да не опитвам отровните, когато си похапвам, както споменах вече.

– Но ти не си в България? Защо?

– Разочаровах се тогава. Виждах мръсното навсякъде. Колкото повече учех, толкова повече се разочаровах. Разочарованието ми продължи и после, когато ме назначиха като Инспектор по хигиена и екология в Община Белослав и виждах как бедните си плащат актовете и глобите, а големите фирми не плащаха и  въпреки усилията ми, често нямаше последвали наказателни постановления за тях.

Затова, за ужас на всички, напуснах и станах сервитьорка в град Шумен. Но, работейки след време като експедитор в Хлебозавод, в един момент ме поканиха за Одитор по управление на качеството по система за управление на качеството ISO 9001:2000. Учих и след това правех обучения, пишех и структурирах всякакви документи по тази система. Показвах на служителите как да работят като съблюдават много неща в работата си, което не им харесваше много, имайки се предвид , че на хората не им се работи за малко пари.

Работех с голям ентусиазъм, но независимо от позицията, която заемах и аз имах ниско заплащане. И това ме отказа да работя  и да обучавам в България. И така, заедно с бъдещият ми съпруг, заминахме за Испания, където раздавах известно време рекламни брошури и др. за учудване на мои колеги от България.

До тогава помагах на хората, без кабинет. Исках да лекувам, да изследвам и още и още, да помагам все повече, да мога да се развивам. И малко по-късно започнах, след като завърших специализацията си. И не след дълго вече имах верига от препоръчани пациенти. И сега работя най-много с такива.

Аз съм един от пионерите на онлайн лечението. Много хора ме питаха как мога да им помогна, след като не могат да дойдат в кабинета ми в Мадрид. Но аз не просто лекувам и от разстояние, а и съм кабинет със спешна помощ почти по всяко време на денонощието.

– Какво беше по-различното в обучението ти в Испания, че да изчезне разочарованието ти и да продължиш да се развиваш?

– Там всеки си имаше личен преподавател. И на моя развален испански успях да изявя себе си. Позволявах си дори да правя корекции на учебниците, когато не съм съгласна с нещо. В началото изглеждах странно, но на изпитите, ги удовлетворявах с нова мисъл по темата, която действително изглеждаше логична, а не като тези, които се учат по системата навсякъде. Моята преподавателка Диана Ванни ми даваше възможност да размишлявам и да се изявявам.

– Работиш в собствен онлайн кабинет, по собствена система. Не е ли по-лесно в екип с други специалисти?

– Още преди да завърша, ме поканиха да работя към някаква компания на Института. Предложиха ми кабинет и да лекувам по тяхна система с включени добавки и таблетки, а не само с билки. И аз отказах. Не можех да си позволя да излъжа, че най-доброто лечение е просто да си вземаш хапчетата. Това е лъжа! Само в  растението е истината – в реалният му вид. В билката свежа или в сух вид. И до там!

Това, което аз съм научила не е само от книгите. Изпробвала съм го. А някои от нещата и лабораторно дори. Стигнах до извода, че трябва да се лекува цялостно, а не разделено – на части. Няма отделни теории, методи и системи. Има само една истина за това, как човек да се научи отново да бъде здрав. Забравил е много отдавна. И, неуките и алчни хора, както и тези, които знаят истината за нещата, но я използват по най-недостойния начин, се възползват от липсата на памет на човека – кой всъщност е и коя е храната му и неговият лек.

Когато човек знае нещо, е нужно смело да го каже и направи. Истината се представя и тя се усеща от истинските. Другите, ако не я познаят, продължават да се губят в пространството, докато им просветне.

– Твърдиш, че знаеш какъв е смисълът на човешкия живот. Не е ли много смело това твърдение?

– Човек е дошъл на земята, е за да учи. Друга работа нямаме в този живот. И първото, на което трябва да се научи е любов. Родителите му трябва да го научат на любов, но ако те не са се намерили, тогава се появяват травмите. Те пречат на ученето. Тогава човек трябва да ги надживее и да продължи. И го прави, ако разбере, че всичко е само учене! И че всеки може да стане учител, само, ако учи добре! Когато човек има отправна точка, която с времето е все по-видима, той става учител на учениците, които са готови за него. Аз имам много ученици. Това са моите пациенти. Ако не ги уча и не се учим взаимно, стигането до излекуването от замъглено съзнание и физически симптоми, няма да е възможно.

Смисълът е да знаеш, че това, което си, може да бъде всеки и да бъдеш още повече и повече, до колкото си поискаш, но само с любов. Така се достига до мъдростта. Тя е носенето по течението, защото управлява негласно света, който си надживял. Това не е носенето по течението, при което човек не знае какво да прави, а това, което е донесло толкова познание от учение – мисъл – взаимосвързаност на т. нар. понятия, и човек вече е толкова бял и лек като перо, което е готово да отлети отвъд всякакви земни канони, без да се завръща трайно. Божественото е достигнато.

– Казваш: ”Истината на всяка цена”?.

– Да. Често ме питат: „Ти по кой метод работиш?“.

Всеки трябва да работи по метода на истината. Всичко друго е невярно! Измислил си е своя истина и е създал своя теория.

„Твоята” истина не съществува! Истината е една! Хората много лъжат. Пътят да стигнеш до истината или до манипулацията след като знаеш истината, но нямаш силата да я живееш, е един и същ. Ти решаваш по кой от тях ще поемеш. Но при лъжата няма любов. Там е тъмно и предизвиква желания за дрога. Нехраната е най-опасната дрога! Тази, която ни окислява – стопява и/или втвърдява и обездвижва. Прави ни изкуфели и изродени.

– Лъжата ли е най-големият човешки недостатък?

– Най-големите човешки недостатъци са страхът и мързелът. Те са едно и също. Страхът е в мързела и мързелът е в страха. Всички лъжи са страхове. Не правя нещо, защото ме е страх. Правя го, защото е възможно да го направя. Всичко е възможно! Само страхът и мързелът поставят границите. Когато човек го дострашее, тогава той се видоизменя и деформира в недобра форма и става невъзможно решаването на проблема. Нерешените проблеми създават проблемите!

– Кои са твоите пациенти?

– Ключовата дума е „мислещи”. Човек с мен трябва много да се труди. Ако той има нагласата да отиде някъде, някой да му даде нещо, не си задава въпроса: „Защо?”, чака наготово и изпълнява механично, тогава става „игра на доктор”. Когато на човек му дадеш информацията наготово, той никога няма да разбере какъв му е проблемът. Когато правя обучения, аз поставям темата и изпитвам, без да съм преподавала. И след това излагам информация и съждения. Необходимо е човек да мисли, да предполага. Най-видимото е най-нереалното и най-невярното нещо.

– Какво са тогава билките?

– Храна за всеки ден.

Няма билка, която лекува само едно нещо, както и няма такава, която да е панацея и да лекува всичко. Всичко е в подходящата свързаност.

– Растенията имат ли душа?

– Имат душа. Не говорят и затова тя не може да се изрази. Те контактуват на енергийно ниво. С каквито и химични вещества да ги третираме, не я променят.

– Не мога да не те попитам какво е мнението ти за пандемията?

– Тя не съществува.  Дори не са си направили труда да създадат вирус лабораторно, както беше досега с птичи, свински грип и т.н.

Сега хвърлиха усилията си другаде. Но това се случва, защото ние сме готови да се доизродим, защото не мислим, бързо се отказваме и решаваме, че не можем нещо да го преодолеем, приспособяваме се.

А човек се усъвършенства, когато преодолява!

Готови сме да ни създадат още проблеми. На стадото му беше дадена известна свобода, сега си го прибират обратно. А след това, дори няма да им се налага да го прибират, то само ще го прави.

Фактите са най-лъжливото нещо. А и тях, дори ги няма все по-често.

Има отдавна измислена ваксина с чип и нано-частици. Чипът показва къде се намираш във всеки един момент, а когато станеш по-непослушен, нано-частиците ти “помагат” да имаш „правилните” мисли и да продължиш да правиш каквото се изисква от теб.

– Звучи като теория на конспирацията.

– Всичко се плаща в този живот, нали? За да ти предложат нещо сега, трябва вече да са ти подготвили друго нещо.

Първо е усещането със „Знам или не знам, мисля или не мисля, а не

„Вярвам или не вярвам”….

Човек трябва да има познание.

– Стигаме и до храненето. Манипулирана ли е храната ни?

– Единствената храна, която не може да се манипулира са ядките и семената. Ядките са си семена. Истинските семена не търпят обработка. Ако ние решим да ги пръскаме, торим или модифицираме по някакъв начин, те ще „умрат“, но няма да позволят да ги използваме като лъжа. Те не умират всъщност, а само показват, че не са годни за храна в манипулираният момент. След това отново прорастват, дори да е след потоп. Те спасяват възраждането на света, заедно или без истинските хора.

– С какво да се храним, когато някои храни ни се забраняват от лекарите?

– Когато човек е болен, трябва да спре месото и всички животински храни. А, когато не е болен, пак да спре всичко животинско. Но от растителна храна не бива да се ограничаваме. Растителната храна трябва да се познае. Аз уча пациентите си на нея. Тя не е нито хляба, нито пестото, нито е компотът или смутито или шейка и всякакви измислени болни комбинации. Тя е друго. Когато е време за консултация, хората идват при мен и се учат, ако мислят!

– Дори, когато ни дразнят стомаха?

– Когато растителни храни дразнят, те показват, че има проблем. Спирането им няма да реши проблема. Може да се ограничат за известно време, ако има болка, но не бива да се спират за дълъг период от време и завинаги.

Трябва да знаем, че растенията имат естествени механизми, които да ги съхраняват. За да не дразнят стомаха трябва да се накиснат във вода. Тогава излизат естествените им консерванти. Най-добре е да се ядат току-що откъснати, преди да са се консервирали естествено, още пресни и влажни. Но, тъй като това е почти невъзможно за съвременният човек, накисването е начинът да ги събудим от заспалото им състояние – консервираното от естествените им консерванти. Те са си само за тях – да ги предпазват от вредители, докато не са откъснати. За нас не са, дразнят стомаха и затова ги накисваме.

– Какво друго, за да сме здрави?

– Познатите неща: истинското дишане, движението, водата, храната. Много движение и целенасочено – с бързо ходене. Човек, ако легне здрав и не се движи, може да се разболее. Тогава и кръвта не се движи, както трябва и органите не могат да се хранят пълноценно. Разбира се, това е съвсем накратко. Но, аз съм писала статии. И не отказвам консултации на никого в моя онлайн кабинет.

– Благодаря ти!

– Аз благодаря за поканата!

Интервюто подготви:

Маргарита Зидарова

forestbox.net