Как се заражда страха в детето?

 

 

 

До: Теодосия Станева < dieologteodosiyastaneva@gmail.com>  07.12.2019.  19:07 

От: Искра

E-mail: xxxxxxxxxxx@mail.bg

Държава: България

Относно: Как се заражда страха в детето?

Текст:

Здравейте!

Казвам се Искра и имам панически атаки от 9 години. Всеки втори знае какво е това състояние в днешно време! Защо в ерата на Любовта, страхът е надвиснал над нас самите и децата ни? Откакто станах майка, започнах да се вглеждам повече в детето си. А откакто пък живея с моето семейство, далеч от родители, роднини и близки, още повече се е изострило зрението ми. Стигнах до един извод и той е, че хората около мен само се опитват да ми помагат, давайки най-доброто от себе си на което са способни. А какво правя аз – използвам ги, крещя им, недоволствам, критикувам, обиждам. И стигнах до извода, че никой не ми пречи, основната пречка за всичко, за кашата и бъркотията в живота ми съм си аз самата. Ежедневните ми прояви на страх и бездействие, говорят на детето ми толкова много за мен. И виждам плахостта, несигурността, страхът и липсата на вяра в себе си, как лека полека се прокрадват в живота й. Страхът от предизвикателствата, от новите неща, от полагането на усилия, от постоянството. Лека полека, ден след ден, страхът се настанява в живота й. Мързелът ликува, търсенето на лесното, заобикалянето и избягването на трудностите, все прояви на страх. Аз самата съм отгледана в бездействие. Така ми е било удобно, нека друг да го свърши, защо трябва аз да се напъвам? Но с времето изпитанията стават все по-големи, а усилията никакви и човек се предава, примирява се, губи смисъл да се бори. Не искам дъщеря ми да ме вижда така. Не харесвам такъв живота си.  Искам детето ми да има опора и сила в мое лице. Страхът е превзел целият ми живот, но смелост било да действаме въпреки страховете си. Така поне казват. Да, живота ни винаги ще ни поднася изпитания, с които трябва да се справим. Правилно е да намираме решенията, а не като мен да се крия и да си заравям главата в пясъка като щраус. Бягството не е решение за никого и нищо. Това вече го знам. Трябва да се науча да се справям, защото не съм сама, а съм наблюдавана и преценявана много прецизно и внимателно и не от кой да е, а от детето ми, което утре ще направи избор дали да се справи или да избяга и да се скрие.

 

Този имейл е изпратен от контактната форма на сайта: http://dietologteodosiya.com/