Защо и кои упражнения са ни нужни?
– Защо са ми упражнения? – казала Скуката.
– Толкова проблеми ми създават... Напрягания безброй с неистови усилия, които влагам... Дъх не ми остава, а мога и да се контузя…
– Травми, травми..., виждала съм всякакви… – въздъхнала отново Скуката.
– Спорт, спорт, спорт… Спортувайте – казват всички! – превъзбудена продължава Скуката.
Разни напрягащи спортове: вдигане на тежести, бокс, футбол и т.н., при които може да пострада сърце, глава, става,…
Колко от нас могат да ги практикуват? А, малцината, които го правят ( и рискуват здравето си ) е за нашето развлечение! Постигат се цели с прекалено натоварване.
А, защо ни е развлечение, което " убива " едни за милиони, а на други губи времето и често се стига до агресия и мания към нереални величаения на " постижения " и хора?!
Не е нужно да се състезаваме, за да сме победители! Победата не е, когато покажеш " резултат " по-добър от другия, а когато се чувстваш победител без да влизаш в състезания.
Развиването на т. нар. " спортна злоба ":
– „ Хей сега ще го разбия! “,
е важен момент в "успеха на спортиста ". Изтезаваме сами себе си и помежду си.
Упражненията се правят с профилактична и лечебна цел. Нали, движението не трябва да
вреди? То лекува, преди да сме се разболели! Дава ни живот – това е изначалната му роля!
Натоварването и напрежението в тялото създават травми в тъканите и така стигаме до изтощение.
А, когато тялото нормално се движи, се възстановява. Така се случва самоизчистването и
лечението: прочистват се тъканите, токсините излизат навън и имаме енергия…
– А, с какъв " спорт " да се снабдим с енергия? – попитала Скуката.
Това не е т.нар. спорт.
Всичко това става бавно и постепенно - с леки и плавни движения – да текат като река – без
полагане на ненужни усилия и бързане, за да спестим от времето, което все не ни достига за да уголемим мускулите скоростно или да се явим на състезание, за да победим друг състезател в бясната надпревара.
– То, състезанието не е ли грях?
– Кого побеждаваме?
– Злобата?
– Да не би тя да ни дава любов? Не случайно съществува израза: " спортна злоба ".
Леките, плавни упражнения са съсредоточени върху разтягането на сухожилията и мускулите. Разхлабват се и се освобождават от пренапрежението, ставите и крайниците ни. Кръвта започва да циркулира в отворените с широки обятия за това, тъкани... Енергията се влива като река, която тече, тече…
Когато правим леки и бавни упражнения с дълбокото и спокойно дишане, се насищаме с кислород и естествено алкализираме тъканите и кръвта.
А, при " спортовете " се стига до задъхване, диша се плитко и се използва горната част на дробовете – повърхностно дишане – недостатъчно кислород, а от там и невъзможност за изхвърлянето на ненужното количество въглероден двуокис. Така тъканите и кръвта, в резултат на неизхвърлените отпадни продукти стават все по-киселинни и с липси на кислород.
С напрягането при " спортуване " бързо се натрупва млечна киселина в тъканите и така се стига до ацидоза ( намалено количество на алкални молекули, т.е. повишена киселинност или това е нарушаване на алкално-киселинното равновесие в организма ).