fdf Психика

Има само една истина

Ще кажеш, че моята е друга и това означава, че истината не е само една.

Една е, защото всеки достига до едно и също място, но по различен път.

Разбира се, трябва да му се пътува, иначе не стига до това място и не вижда истината.

Така, за него има и друга истина или си мисли, че неговата, е.

Обичаш ли да пътуваш в съзнанието си и да промениш под него?

Запиши се за: 

ОНЛАЙН АНАЛИЗИ ТЕРАПИЯ

анализ и осъзнаване на суровата истина без деликатност и компромис!

 


Нашето мислене определя нашата реалност

Съвсем точно няма как да знаем какво е направил някой преди нас. Как е преодолял болест, тъжна ситуация, предизвикателство, цел…?

Но, този някой, са много хора и са успели да се справят. Така че и ние можем да постигнем, това, което желаем.

Често не успяваме да постигнем целите и предизвикателствата си. Това е така, защото не сме си създали състояние, в което да го направим.

Ако погледнем хората, които са успели да постигнат тези цели преди нас, можем да се убедим, че всъщност имаме капацитета да постигнем нашите.

Нашето мислене определя нашата реалност!

Когато можем да завихрим въображението за себе си, то се превръща в пророчество, което се изпълнява. Така е, защото го проектираме в мислите си и го искаме толкова силно като в детска игра. Това е желанието, което определя нашите действия.

Никога не действаме в противоречие с това, как мислим, независимо как изглежда!

Ако се грижим за ума си, ако го отглеждаме и обработваме, сякаш е плодородна градина, той ще процъфти над нашите очаквания. Но, ако оставим плевелите да се вкоренят, никога няма да постигнем вътрешна хармония.

Щом добавяме малко към малко и го правим всеки ден, скоро ще стане много!

Но, ние често не успяваме с този природен ход и пренебрегвайки го, си поставяме ограничения. А, те – тези, които ние възприемаме в себе си, се превръщат във веригите, които ни оковават и пречат да достигнем пълнотата, за която сме предназначени.

А, какви потенциали имаме… Такива, за които, дори не си мечтаем!

 

Пример:

Цифрата „3“ е условно избрана!

Ако някой преди 3 години е бил незабележим, то днес е много явен и успял. Надскочил е себе си! Приемаме го като чудо.

Как е възможно това, само за толкова време?

Установяване, че и друг го постига! И като, че ли надскача това, което сме видели.

Като състезание изглежда, но не е.

Просто е!

Всеки е работил, без да мери и тегли и да мисли, че трябва да се състезава с някой или да взема медали.

Той го е направил със себе си като е вървял всеки ден и е стигнал толкова високо, колкото е вървял. С 3 дни или 33 или 333 може да не стане, защото е доста къс пътя до високото, но 3 години може да даде видим резултат и старт за още по-високо.

Това, което другите са постигнали се превръща в стълб, върху който много хора се поддържат психически. Това им изгражда самочувствие да действат.

С такова знание може да се направи и „невъзможното“.

 

Има и още по-високо знание!

То е това, което без да виждаме другите до къде достигат, да имаме мисълта, да създадем чувството от нея и с много въображение да си измислим и да си кажем до къде искаме да стигнем.

И вървим… и вървим… Нататък е… Вървим…

Стигаме. Тук е!

Има и още?

Да видим?

Вървим…, колкото си искаме… Ставаме все по-високи…

 

Диетолог Екотерапевт

Теодосия Станева

dietologteodosiya.com­


Негативни сме, защото…

Негативни сме, защото се страхуваме.

Ето какви са често срещаните прояви на негативните хора:

– Чувстват се недоволни и сърдити от това, че не са ги похвалили, за това, как добре са сготвили като домакини на някакво събиране.

– Обиждат се на коментари на други хора. Мислят, че на тях трябва да им се обърне вниманието само до там – да се чувстват наранени. А, могат да помислят дали са адекватни коментарите. Ако отговора е, че има за какво да чуят, да направят така, че да помислят какво да променят!

– Пренебрегват успехите на близки хора, защото са неуверени в себе си и не умеят да се радват.

– Тревожат се много силно, когато се сблъскат с чувството на вина. Поради своята неувереност и несправяне с трудностите, те често се срамуват, самообвиняват и тревожат, вместо да сменят посоката и да действат трезво.

– Бъдещето при тях е в негативна посока!

– Желаят винаги да контролират другите около тях. Най-вече това отношение е към най-близките т.нар. хора. Изискват под една или друга форма. Близките им са длъжни да направят разни неща за тях и то не еднократно. Не се чувстват достатъчно обичани и искат да контролират всичко. А, защо ли? Кой ще отговори?

Оставям темата отворена за вас!

Благодаря!

 

Диетолог Екотерапевт

Теодосия Станева

dietologteodosiya.com


Страхът

(да действаме)

В статията споделям част от страховете на мои пациенти…

Всеки път, когато сме с мотива да извършим някакво действие в нашите тела протичат множество процеси.

Желанието да го направим задейства над 240 процеса. Но, ако потиснем това желание, ние изпадаме в състояние на стрес и се натъжаваме. В този момент мозъкa и разумa на тялото ни са в конфликт – ние се раздвояваме. Отложили сме това, което сме искали да направим и така повече усложняваме състоянието си.

Причината да не направим желанието си възможно, много често е, че трябва да се изправим пред човек/хора и това ни притеснява. Не се чувстваме сигурни. Изнервяме се.

Да си представим, че сме на сцена и някой ни бутва напред към публиката… Тогава изпадаме в положение „ни назад, ни напред“. Плашим се, нервно ни е и се връщаме назад!

Да си представим отново, че сме на сцената, но излизаме сами напред и като, че ли не сме притеснени, но някак си не оставаме с чувството, че сме забелязани достатъчно и се изнервяме от това.

Дали сме готови да действаме?

Състоянието на готовност да действаме е съвсем естествен процес. Когато се решим да го направим, напрежението в нас се колебае – може да падне долу и да стигне до най-ниската точка или да се качи най-горе. Това се случва при всяко наше действие, независимо какво правим.

Когато се осмеляваме и опитваме, тогава стреса не е толкова голям, както в началото и даже стигаме до там, да настъпи толкова силно падане на напрежението, че да останем прекалено спокойни и дори да се отегчим.

Ако дадем възможност на ума и тялото да се приспособят към ДЕЙСТВИЕТО ни, да контролираме себе си по скалата на напрежението, тогава ТО ще се случи по реалния начин.

Виждали сме и виждаме как някои хора правят всичко с лекота.

Когато се стремим към опознаване на себе си, осъзнаем слабостите си и насочим вниманието си да ги подобрим, да си създадем принципи, съгласни със законите на Природата, ние се уравновесяваме. Тогава сме спокойни да погледнем всеки в очите и да действаме с лекота (като онези хора, които сме виждали).

Да следваме своят стил, да си създадем свой почерк, да се подписваме със своето име! Това ще ни даде увереност и развитие в ума и тялото.

Иначе надничаме от миша дупка. Или чакаме някой да сгреши и така си създаваме нагласата, че колкото и да сме зле, имало и по-зле или просто и други са зле и продължаваме да се свиваме и/или мрънкаме.

Конфликтите на разума и тялото не са ни нужни, защото повтаряйки се, те хронифицират и стреса е постоянен. Тогава истинското вдъхновение липсва, склонни сме да копираме и да искаме да сме като другите. Склонни сме да сме злобни! Естествено и напрежението заема всекидневно своя връх, а в някои ситуации ескалира. Тогава мислим как да надхитрим другия и да излъжем себе си.

Да се родим и да се подпишем с нас си (а, не да гледаме какво правят Иван и Мария).

Да показваме открито лицето си, а не да показваме от страх всекидневен маскарад с всяко свое действие!

Диетолог Екотерапевт

Теодосия Станева

dietologteodosiya.com

 


Психиката е душа!

Душата е вечната част от мен, теб и всеки един, която Е и след смъртта ни…

Тялото с високоорганизираната си материя: мозъка и нервната система отразява това, което наричаме действителност. Отразява го, като че ли през собствен обектив…

Психиката е свойство на човека, с мозъка си да опознава и отразява себе си и света около него.

Опознавайки и отразявайки себе си и света, ние управляваме дейността си, която извършваме във всеки един момент от живота си.

А, най-висшата форма на проявление на психиката е съзнанието.

Какво е то?

Чрез дейността и комуникациите, които осъществяваме, Е и отношението към този околен свят, вкл. и към нас, самите – всеки към себе си.

Там дълбоко – най-дълбоко в основата на съзнанието е знанието. За да го има съзнанието, все нещо е нужно да знаем!

А, какво е знанието?

Да се върнем ли по стълбата надолу и пак да се качим, за да отговорим? Или само да разгърнем психиката си? Че душата съзнава, ако знае!

 


Мисълта, че всичко е свързано…

Често се случва да се съсредоточим върху едно нещо и да пропуснем важните други неща…
Разболяваме се и не можем да си дадем логичен отговор!
Започваме да се взираме в един орган от нашето тяло и мислейки за него и проблемите му, забравяме, че има и други органи, които имат връзка – оказват си влияние един на друг.
Съсредоточваме се само върху нашето тяло и пропускаме в мисълта си, че то е свързано с ума и духа.

Знаете ли, че борейки се с умствено напрежение, тялото ни веднага се отзовава на властта на симпатичните нерви или на властта на т. нар. симпатикова част – по-големият отдел на вегетативната нервна система? Нейните действия са свързани с изразходване на много биоенергия, тъй като се включва да преодолява шоковите състояния на организма (грешните ни мисли и дейности с токсичното и безразборно хранене и т. н.).

 

Когато се чувстваме щастливи нашето тяло е под влиянието на парасимпатичните нерви. Действията на парасимпатикуса са свързани с анаболитичните процеси на обмяната и съхраняването на биоенергия.

По време на сън – през нощта, тялото ни се възстановява, защото тогава е под действието на парасимпатичната нервна система.
Т. е., ако всекидневно сме под умствено напрежение и сме много ангажирани и нямаме време да се храним и спим нормално, то неизбежно е да нарушим своето физическо равновесие.

Тъй като всичко е взаимосвързано, винаги има повече от един фактор за нашата болест. Разболяваме се, тъй като няколко фактора се комбинират в атака срещу нас.
Когато се храним с всичките ония псевдо-храни в бляскавите опаковки, за които всеки от нас се досеща, както и неправилното комбиниране на храните като цяло, тяхното приемане в неподходящо време и т. н., то тогава се образуват купчини със свободни радикали.
Но, това не е всичко!

 

Когато изпитваме отрицателни чувства като омраза, гняв, ревност, недоволство и т. н., това е също толкова вредно за здравето ни и води до образуването на прекомерните количества от свободните радикали.

Трябва да има баланс между физика и психика!
Да има равновесие между тяло, ум и дух!
Да има любов, с която да захранваме тялото, ума и духа си!

 

Любовта към нас самите ни дава ума и разума да изберем храната си и да знаем какво да правим с нея.

 

Хайде да можем да случим това или друго, както и да отворим вратата с простора на мисълта си, за да даде най-живите плодове на ума и духа ни! 🙂

Вратата на твоето здраве е отворена, влез!

 


Някои хора не знаят какво искат

Някои хора си мислят, че светът се върти около тях – длъжен им e. Създадени са, като че ли по неволя и някой им е виновен.

Тези хора постоянно охкат, пъшкат, вайкат се, т. е. непрекъснато се оплакват за какво ли не.

Търсят внимание и винаги не им е достатъчно това, което им даваш.

Уж искат помощ, а като им предложиш адекватна такава, тя все не е точно тази.

Всеки постъпва не както трябва с тях и затова са зле. Нямат реални преценки, отхвърлят ценна помощ. Не искат да ги лъжеш, а не търпят истината.

Могат много лесно да дадат пари на измамници, а на тези, които им помагат – да ги обвинят, че не само не са им помогнали, а и даже са им навредили. Така разрушават себе си и всеки, който достатъчно дълго време се е решил да им помага.

Тези, които не знаят какво искат, често заявяват, че са наясно и че могат да направят много неща, но нали все някой им пречи или не могат да намерят свестните хора и са все в безизходица…

Не искат да излязат от миналото си и да загърбят проблемите или казват, че вече са излезли и че правят всичко възможно, но пак някой им пречи. И така, все в този кръг на безкрайната неориентираност към себе си и всичко наоколо.

Те са  смукатели на енергия от околните със своето отчаяние. Силите им са толкова изчерпани и вместо да ги възстановят, те се насочват в посоката да изцедят и нечия друга сила, че да могат да са “силни“ в това, че успяват да унищожат някого. Този някого трябва да падне толкова ниско, по-ниско от тях, че да могат да се почувстват “силни“ в слабостта си, която често не признават.

Мислят, че правят нещо, обучават се дори и го заявяват, че е така, но в крайна сметка пак са отишли там, където ще ги излъжат. И така продължава агонията на тяхното съществуване…

 

ЗАПИСВАНЕ ЗА ОНЛАЙН ПСИХОАНАЛИЗА И ПСИХОТЕРАПИЯ, ТУК!

 

 

 

 

 

Защото здравето е истина!

Диетолог Теодосия Станева, онлайн консултация с диетолог, консултиране с диетолог онлайн, консултация за хранене, диети, рецепти, билки
Skype